8 е по добро от 7, 6, 5 … аре да не се изхвърляме надолу

Бех на Seattle Night 8, беше много мощно, раздадох се до КРАЕН ПРЕДЕЛ.

Да… Имаше петици, имаше некадърности, имаше и як саунд, и шитове и охрана, и Smerch (ветъро на смертта тва) , бе всичко имаше мама му.А з се раздадох както вече споменах и ме боли врата.

Истината е че от 2 години насам не съм се кефил толкова (нека и шитовете един път се кефят де) .

Ко да кажа още, то требва да обичаш тази музика и да отидеш, па да се счупиш от раздаване и тогава ще разбереш.

Ся малко от разсъжденията ми в понеделник:

Бях на ъгъла на ректората и чаках хората да пийнем по бира, когато си викам

- Мама му то до осем стигнахме, скоро ще има да речем 13, ама дали нема да се сдухат и да решат да не го праят щото са суеверни? Хъммм аз бих спрял да ги броя вече и да са да речем Seattle Night 26.03.2007 или Seattle Night Март 2007  или нещо такова.

Кат влезнах в алкохола, видех младия Стефчо и си викам (кат му чух мутиралата версия на гласа):

- Малей защо??? – ма инак съм доволен от него, поне в музикално отношение не е кон с капаци (както в програмирането) , повлиях му, та го посрещнах с най-респектиращия си лаф, нещо от сорта на:

- Ооооо педал, ко стаа шит?!

Алеко се почупи, Мишо демонстрира и се почупи, некъв шит реши че треа ми счупи ребрата и му вкарах лакътя на народа (хахаха), а на Стефан без да искам един зъб в носа (много съжалявам за което, горките ми зъби ), Росен мажеше, Стефчо се чупеше и мутираше, Вили вдигаше шум трошейки, Влади ме използва за тъпан, по някое време и Невена се счупи, бе супа скупа енд дъ майтли скууп напрао, а Домко е некъде там и шитовете имат крила, когато смерчо се надигне размедълва наоколо и растне мастика по дърветата, а вътре е пустинно, пот!

Тва горе е какво стана всъщност  за който го разбере (аз ви казах, че с думи е трудно описуемо, ма се постарах) .

Хай чао.

За Рила…

Бях на планина съботата и неделята.Изкарах си много приятно, пийнах си, стигнах чак до една хижа(до върха нещо не стана, не че не исках, ма нали съм пиянде и битник, не намерих сила), преебахме се с хотел(както винаги, треа си) и още и още… А нова песен имаме, ‘Чичо Киро’, много изразителна…

Но сериозно, искам малко да излея някои от размишленията си, гледайки какво става с планините напоследък.

Ми отивайки там не можах да не направя аналогия с черноморието, което е потънало в евтина кичозност, чалга, мръсотия и Алчност(главното А не е случайно). Бе то се гледа да се изтеглят парите на хората,  а не те да си прекарат добре,  ква ти българска гостоприемност бе, тия ако немаш пари въобще няма да ти обърнат внимание и да умираш… Горе хижата беше много приятна и така нататък(ееее аре и там цените беха смешно високи, ма…)  ама долу некви лъскави типове в клинчета и пластмасови обувки циклят и мен ми замязва на бизнеса с джетове и водни колела лятото. Бееее да не говорим че в оня шибан хотел гледаха доста лошо(оооо всичко забелязвам, нищо че си цикля нефелно) само щото не бехме техен тип хора…

Ми малко поразсъждавах на свободна тематика за отрицателните неща в пътуването, тва треа ви говори че другите са положителни и че(ааааа каква изненада)  съм доволен

Stiltskin

Преди години, още като бях ученик, всеки петък чакахме и гледахме, понякога се събирахме да гледаме заедно ‘Friday Rocks’ по VH1.Ми бедно беше на музика и тогава както и днес в ефира по света(камо ли пък шибаната чалгария тук), но петък вечер по тази програма, гледахме клипчета на Nirvana или Soundgarden, както и на да речем Sepultura, беше си задълже след посещението в Шипката да се погледа…

Та често пускаха една песен на някаква си непозната никому група наречена Stiltskin, която лично на мен винаги ми е звучала малко или много като Therapy?, може заради вокала, не знам…

Днес изкопах целия албум дето са го изкарали…Чудех се какво да потърся и се сетих за пролетните нощи след училище цяла седмица и после шипка вечер, които толкова обичах, та изтеглих албумчето, хич не е зле, не само горесоменатата Inside е приятна. Повлияна е груичката от Grunge-а, има си го звука.

Сега съм я качил на моето пространство в http://store2.data.bg/izbamastika, и ако някой прочете това го съветвам да чуе албумчето. Трябва и да спомена че някъде до седмица ще го махна от датата, така че ако виждате този пост по късно и горите от желание да чуете албума се свържете с мен и ще ви го кача някъде.

Музиката трябва да е свободна като въздуха и водата и който шит ми каже че се бил трудел, че сме му отнемали труда да ми яде хуя, защото ако музиката която е правил е правена за пари, като работа, без удоволствие, то тя не е музика…

Ми това е за сега, аз съм се депресирал(направо надрусал с депресия) и си цикля тук на Stiltskin, та бай, бай…

Здрасти шибан свят, изненадан ли си че МЕ виждаш??

Ми гледам нещо напоследък всички блогират, та си викам: Медълчо, старо куче време е да станеш по комършъл и да се присъединиш към младите…

Накратко за какво ще ползвам тоя шит ако не го забравя де…Ми да разказвам разни случки от няколко гледни точки(сега, все пак и най-големите боклуци имат право на глас), най-често една-две – моята и … моята

Да псувам света….Да псувам хората…Бе най-общо да мрънкам, бива ме… Ще говоря на некви въображаеми читатели (боооожке колко си пропаднал гаден наркос) та ще е на ‘вие’ обръщението…

Ми тва е първия постец, добър вечер…