8 е по добро от 7, 6, 5 … аре да не се изхвърляме надолу

Бех на Seattle Night 8, беше много мощно, раздадох се до КРАЕН ПРЕДЕЛ.

Да… Имаше петици, имаше некадърности, имаше и як саунд, и шитове и охрана, и Smerch (ветъро на смертта тва) , бе всичко имаше мама му.А з се раздадох както вече споменах и ме боли врата.

Истината е че от 2 години насам не съм се кефил толкова (нека и шитовете един път се кефят де) .

Ко да кажа още, то требва да обичаш тази музика и да отидеш, па да се счупиш от раздаване и тогава ще разбереш.

Ся малко от разсъжденията ми в понеделник:

Бях на ъгъла на ректората и чаках хората да пийнем по бира, когато си викам

- Мама му то до осем стигнахме, скоро ще има да речем 13, ама дали нема да се сдухат и да решат да не го праят щото са суеверни? Хъммм аз бих спрял да ги броя вече и да са да речем Seattle Night 26.03.2007 или Seattle Night Март 2007  или нещо такова.

Кат влезнах в алкохола, видех младия Стефчо и си викам (кат му чух мутиралата версия на гласа):

- Малей защо??? – ма инак съм доволен от него, поне в музикално отношение не е кон с капаци (както в програмирането) , повлиях му, та го посрещнах с най-респектиращия си лаф, нещо от сорта на:

- Ооооо педал, ко стаа шит?!

Алеко се почупи, Мишо демонстрира и се почупи, некъв шит реши че треа ми счупи ребрата и му вкарах лакътя на народа (хахаха), а на Стефан без да искам един зъб в носа (много съжалявам за което, горките ми зъби ), Росен мажеше, Стефчо се чупеше и мутираше, Вили вдигаше шум трошейки, Влади ме използва за тъпан, по някое време и Невена се счупи, бе супа скупа енд дъ майтли скууп напрао, а Домко е некъде там и шитовете имат крила, когато смерчо се надигне размедълва наоколо и растне мастика по дърветата, а вътре е пустинно, пот!

Тва горе е какво стана всъщност  за който го разбере (аз ви казах, че с думи е трудно описуемо, ма се постарах) .

Хай чао.