Тъжен съм…
април 23, 2008
Чета аз вчера пред вратата че утре цял ден съм без ток… тъжен съм ,няма да мога да пиша нищо, шит.
Ми шит си е, мисля да се помитляркам из парковете ако не вали, ако вали пак, ма още по тъжен 
Тъжен съм и че ми го няма слончето, ма оня ден като се мотахме край южния парк видях едно, то носеше много древни и мъдри мисли на творците от квартала.
Тъжен съм и че остарявам, майко защо??? Моеше да се родя по късно или по рано, ама аз се родих точно тогава ?%#^@*& гъх туй не мога да го обясня що ми е в главата
Тъжен съм, нящо ме гледат накриво щото ме мързи да говоря и си цикля, Пешо ме пита, дали знам какво правя, аз му викам че медитирам много ясно, ся източната философия е попила в мен, и пуснала дълбоко корени.
Аз съм голям философ, философствам защо съм тъжен, и повтарям за стотен път за малоумните аз не МРЪНКАМ, аз ФИЛОСОФСТВАМ!
Вчера си чета Сиянието (много силна книга) и изгасва тока, пак и пак и пак от няколко дена гасне, съответно интернета казва „ЧАО“, сървъра им пада щото са в квартала и чак след час-два след като тока се върне проимва. ФАК(Т)!
Тъжен съм и щото ми се пътува а пак съм разчетворен, тоя моя мозък не може ли да мисли само по един начин бе, що винаги си противоречи, трудно е, измаря ме, оххх, мързи ме, мързи ме да мисля, че споря сам със себе си, пък не обичам да споря
ХАХ моете ли да сте тъжни на такова ниво а? АААААМАХА! Не е като да не съм божествен…
bye bye (sad)
