Двама на брега
юли 23, 2011
Двама на брега
(Песни от Сивият пясък)
(1)
И аз бях там, потопен във водата,
когато ти падна на колене,
усетих болката ти, самотата,
под дъжда на сивото небе.
(2)
Знаех че очите ти са празни,
а песъчинки раздират твойта плът,
знаех, защото бях наказван,
по пясъка бе съхнала и мойта кръв.
(3)
Душата ти затворена е в сън отровен,
тялото е стар и гнил пашкул,
и демона твой в рани рови се,
отваря ги, ликува, с радост в теб нахлул.
(4)
А аз съм в топло лоно,
главата ми се носи в черната вода,
влажна и разпусната косата моя,
тялото ми, няма го, дълбоко е сега.
(5)
Гледам аз небето древно,
очите ми сълзят от дъжда рехав в хлад,
болката остава си все стегната,
но топлотата контрастира в благодат…
(6)
Да мила моя, аз искам да ти помогна,
познавам този черен път,
но не мога да събера сили, макар и трогнат,
как разкъсва те беса.
(7)
Аз съм мъртъв, гледам как и ти умираш,
демон слял се със смъртта,
а останалата воля в теб замира,
както агонията в твоята душа…
(8)
Станах безучастна част от океана,
океана тъмен вътре в мен,
сега обръща се пак бляна,
намерих те но ти попаднала си в плен…
Николай Георгиев (Meddle), 2008
