Демонът

Демонът

(Между Демони и Божества)

(1)

Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.

(2)

Бориш се, хванал в ръцете си глава,
крещиш в свойте мисли, черната вселена,
плътта сам дереш, разкъсваш, изяжда те страха,
пръстите треперят, борят се ожесточено.

(3)

Светът край теб разпада се, гори,
изчезва всичко, поглъща те умът ти,
удавник слаб в мрачните води,
за врата те стиска, хрущялите трошат се.

(4)

Обзе очите твои, наднича то през тях,
сграбчи мозъка ти в своята прегръдка,
изгасват твойте мисли, превръщат се в прах,
разпиляват се в хаоса, размито е и мътно…

(5)

И отварят се очите, налети с яростта,
пробуден си от болка, какво ти причиниха,
превърна се в демон, дори мечтите облада,
слабостта, омразата, те всичко унищожиха…

Николай Георгиев (Meddle), 2009