Началото на края (по прозаично)

Идва момента, в който трябва да се прави нещо… Отново правя разни неща (по музикално насочени). “Песни от Сивият пясък” е побликувана цялата, от “Между Демони и Божества” остава много малко… всъщност само последната част, озаглавена “Една последна прегръдка”. От тук нататък мисля да работя над голямата ми мечта да си избера най-добрите според мен и близки ми хора поеми и да ги издам в книжка.

Истинска книжка от истинска печатница, която да разпространя като завършено мое произведение… Дам на високо се целя, но го искам, искам тази книжка да върви със саундтрак, незавършената D-форма ще бъде реконструирана, старите ми две опусчета също, мисля да запиша нови неща, да намеря хора с добри певчески способности да ми помогнат с вокалите… все пак колкото и да е силен текстът ако го пее някой като мен, мани да става за нещо. Та ще направя нещо, още не ми се е оформило в главата, но ще направя, оформя се.

Та забравете “Между Демони и Божества” и “Песни от Сивият пясък”, те са само класьори от които ще изберем най-доброто за нещо наистина завършено, концептуално, истинско и мрачно, забравете песничките, ще има Музика, просто и само Музика, конструирана експериментално, но и завършена, обещавам да и въздействаща и силна.

Кой е казал че ти трябват репетиционна, група, студио за да си направиш музиката на едно добро ниво и да я разпространяваш? Трябват ти само помощници, хора които те подкрепят в това начинание, да изкараш начина си на мислене  в нещо – ето това е изкуство.

Изкуството е отражение, даже по точно проекция на този който го е сътворил.

Та който може да пее, и иска да се включи да се свърже с мен, искам да направим нещо, нещо което има смисъл, искам го за 4-ти път, започвам го за 4-ти път, този път може да го и довърша наистина с помощ…

Чао