За тебе
септември 24, 2011
За тебе
(Между Демони и Божества)
(I)
E… Mислиш ли че е толкова лесно?
Мислиш ли че всичко тук е проста игра?
Аз обичам те, а това е плашещо, зловещо,
обичам болката, обичам онези небеса…
(II)
Но когато света се разтресе, пропука,
когато съзрях пастта на звяра стар,
когато високият вопъл костите разкъса,
когато богът бе демон, а Адът бе дар…
(III)
Аз изправих се озъбен пред старата стихия,
тя целуна ме накрая, направи ме свободен,
но аз знаех защо все още трябва да се крия,
той чакаше ме, усещах в люляка зловоние…
(IV)
И днес изправям се пред Звяра хищен,
пореден сблъсък, поредна болка и победа,
но защо ли ставам по слаб, по беззащитен,
разочарован от броя на тези беседи…
(V)
И май това е изборът на живота,
аз видях те без да стена, но с вината,
как да не разбирам, та аз те търся, лутам се,
но е трудно, толкова дълбоко в тъмнината…
(VI)
И как да ти кажа, светът край мен разклати се,
да ти покажа, нямам сили, нямам време,
земетръс, земята е отново в стазиса,
ти можеш да я спреш, но аз ръка не ще протегна…
(VII)
Но не мога да го причиня на тебе,
аз обичам те, за първи път усещам,
изгнил съм, лъжа не е, знаеш в себе си,
благодаря ти че осъзнах защо те срещнах…
Николай Георгиев (Meddle), 2010
